Съучастници

Светът около мен се въртеше, стомахът ми се преобръщаше, а в съзнанието ми беше мъгла. Не можех да дишам.

— Еди, успокой се. Имаш пристъп на паника — каза Хари.

— Аз съм виновен. Не биваше за нищо на света да вземам Кейт за съдружничка. Хари, тя е толкова млада. Не мога…

— Аз се чувствам по същия начин. Кейт ми е като дъщеря. Значи трябва да се стегнеш. Има изход от ситуацията. Ще я спасим.

Затворих очи и вдигнах глава.

Имах чувството, че всички грешки, които съм направил през живота си, се напластяват една върху друга като някаква кула, заплашваща да ме затрупа под себе си.

Запитах се как ли щеше да постъпи Кейт, ако ситуацията беше обратната — ако аз бях попаднал в капан и тя трябваше да се бори, за да ме спаси.

Отговорът беше ясен. Възхищавах се на Кейт. Беше умна и силна. Знаех точно как би постъпила. Щеше да стисне зъби, да си напомни, че е от Еджуотър, Ню Джърси, и че никой не бива да ѝ играе номера.

Задържах тази мисъл в съзнанието си, вдишах я в дробовете си. Не се съмнявах, че където и да се намираше сега, тя ще се съпротивлява. Ще се бори да оцелее. Аз просто трябваше да бъда силен като нея.

Поех си дълбоко дъх, станах от пейката и двамата с Хари тръгнахме към масата на защитата.

В американските съдилища има още едно неписано правило — пенсионираните съдии не се връщат към адвокатската практика. Това правило по принцип се спазваше с някои редки изключения, когато бивши съдии водеха битки в защита на стари клиенти, след като се бяха оттеглили от съдийския пост. Хари нямаше никакво намерение да се връща към адвокатската професия. Беше консултант към кантората ни. Само толкова.

Или поне така си мислеше той.

— Не мога да се справя сам. Трябва ми помощта ти — казах аз.

— Тук съм, Еди — кимна Хари, докато заемахме местата си на масата за защитата.

— Не, искам да кажа да се регистрираш като втори адвокат.

— Няма закон, който да го забранява. Още днес следобед ще те регистрираме. Дотогава си предмет на моята застраховка, тъй като аз съм главен защитник.

— Еди, минали са двайсет години. Не знам…

— Ти водиш кръстосан разпит по-добре от мен. Нужен си ми. Няма да се справя сам.

Разстлах преписките по делото на Кари Милър върху масата пред нас в допълнение към двата айпада, в които се намираха всички документи в сканиран вид. Погледнах треперещите си пръсти. Хари извади от коженото си куфарче жълт бележник, автоматична писалка „Пеликан“ и шишенце с червено мастило. Постави писалката върху бележника, погледна я. Погледна и мен.

Кимна и взе в ръка писалката. Начерта хоризонтална линия в горния край на листа, после една вертикална, с която раздели страницата на две половини. Дясната за водене на бележки по казаното от обвинението и свидетелите, лявата за неговите коментари и възражения по тях. Като по учебник.