Съучастници

Всички те се блъскаха с местните телевизионни мрежи за по-предна позиция. Пясъчния човек беше новината на деня и процесът срещу съпругата му бе привлякъл огромно медийно внимание.

С Хари влязохме през страничния вход — този, който ползваха прокурорите и служителите на съда. Охраната ни познаваше добре и ни пропусна да минем без излишни усложнения.

Изкачихме се с асансьора до осмия етаж, където видяхме тълпа репортери, скупчени в коридора. Нямахме избор, освен да наведем глави и да си пробиваме път през стената от тела.

Хари бе успял някак си да се добере преди мен до съдебната зала — явно бе заобиколил през по-рехавата периферия на тълпата. Като ме видя, ме сграбчи за ръката и ме издърпа вътре миг преди квесторът да затвори вратата.

Влизал съм в много съдебни зали по време на много напрегнати процеси, но тук беше различно. Въздухът сякаш беше сгъстен и се дишаше трудно. Лявата ми ръка не преставаше да трепери. Побърквах се при мисълта за Кейт, може би вързана с въжета, скована от ужас и питаща се дали ще я спасим…

Усещах, че ми се гади и всеки момент ще повърна.

Години наред бях практикувал сам. Без секретарка, без служители, без съдружник. Защото понякога случаите ми бяха такива, че ме поставяха на мушката на опасни хора. А не исках някой друг около мен да пострада от заблуден куршум. Най-близките ми бяха свикнали да се оглеждат през рамо. Това беше част от причината да се разделим с Кристин. Бях взел решение да пазя семейството си, като го държа настрани от онова, което върша. Не исках такъв живот за жена ми и детето ми. Но когато си дадох сметка, че съм направил погрешния избор и че трябва да си намеря спокойна адвокатска работа, беше твърде късно. Бях ги загубил и двете.

Тогава се появи Харпър. Жената, в която се влюбих. Така и не успях да ѝ го кажа. Тя умря заради мен. Понеже се бях опитал да помогна някому. Все още се будех нощем, останал без дъх, плувнал в пот, след като бях сънувал, че тичам към къщата на Харпър и че тя е още жива.

Но знаех, че няма да стигна навреме.

А сега отново бях направил същите грешки. Заради мен Кейт се намираше в ръцете на един луд.

Зави ми се свят и протегнах ръка към една от пейките, за да се подпра.

Тогава усетих как Хари ме сграбчи за кръста и пъхна рамото си под мишницата ми.

— Ела тук, в ъгъла — каза той.

Пристъпвайки едва-едва, се добрахме до дъното на залата, далече от съдебните чиновници и останалия технически персонал. При дела с голямо медийно присъствие приставите обикновено оставят за известно време адвокатите сами в залата преди началото на процеса. Това е неписано правило, не фигурира никъде черно на бяло, но се спазва по традиция.

Седнах на пейката. Не исках да съм близо до масата на защитата. Не можех. Още не.