Съучастници

— Там ще намериш найлонови пликчета за сандвичи. Донеси ми едно.

— Какво откри? — попита Лейк и се приближи.

— Пликчето! — повтори Блох.

Лейк разбра, че няма да изкопчи от нея нищо повече, докато не ѝ го донесе. Заобиколи барплота, намери пликчетата в картонената им кутия и ѝ занесе едно.

Тя го отвори и загреба с него пластмасовата капачка от леглото.

— О, боже — възкликна Лейк. — Как е пропуснал това?

— Отвлякъл я е в тъмното — каза Блох. — Сигурно, като се е приближавал, едната му ръка е била протегната напред, за да ѝ затисне устата. Пристъпвал е бавно и безшумно към нея. Явно е знаел, че стените са тънки, и е било важно тя да не извика. Спринцовката е била в другата му ръка…

Въпросът, на който всеки от двамата искаше да си отговори, бе дали в последния момент Пясъчния човек е рискувал да приближи двете си ръце една към друга, за да свали капачката от спринцовката и да оголи иглата? Или бе сграбчил Кейт с едната си ръка, притиснал я бе надолу и бе свалил капачката със зъби, след което я беше изплюл.

— Това е улика от Пясъчния човек. Щом е отвлякъл Кейт, значи я държи някъде. Вероятно на мястото, където се е криел през цялото време. По тази капачка може да има микроскопични влакна, следи от химически елементи, нещо, което да ни даде представа къде се намира скривалището му — каза Блох.

— Веднага ще я занеса за изследване. Имам човек, който работи в частна криминалистична лаборатория.

Тя запечата пликчето, задържа го в ръката си и се изправи, гледайки Лейк в очите.

— Животът на най-добрата ми приятелка е в опасност. Защо да ти вярвам, след като веднъж ни излъга?

Прашинките се въртяха и танцуваха в слънчевите лъчи, на чийто фон Лейк изглеждаше абсолютно неподвижен. Не помръдваше, не се почесваше, не правеше нервни движения. Сякаш моторът му, който никога не спираше, изведнъж бе угаснал. Блох знаеше, че той обмисля следващия си ход. Сега или щеше да повтори лъжата, при което тя щеше да го изрита веднага и да си намери друга лаборатория, или щеше да си признае.

Погледът му не се откъсваше от нея, сякаш преценяваше евентуалната ѝ реакция. Вдигна ръце пред гърдите си с длани към нея и разперени пръсти.

— Е, добре, хвана ме. Не работя за федералните.

— Защото не желая да арестувам Даниъл Милър. Искам да го убия. А това ни най-малко няма да ви помогне при защитата на Кари Милър. Беше ми нужно да привлека още един детектив да ми помага, за да получа достъп до архивите на ФБР във връзка с убийствата. До вашите преписки. Съжалявам, че излъгах. Ако ви бях признал истината, нямаше да ме допуснете до себе си, а както съм ти казвал, аз трудно се доверявам на когото и да било.