Съучастници

Всички агенти в щата са привлечени да издирват…

— Откъде знаете, че Пясъчния човек я е отвлякъл? — попита Блох.

При нея нямаше предисловия. Право за гушата. Всеки път.

Бил се спря на средата на изречението си със зяпнала уста. Виждаше се как пресмята нещо наум, преди да отговори.

— Тази информация все още не е публично разгласена.

— По радиото само за това говорят. Откъде знаете, че е бил той? — отново попита тя.

Видях мъжът на стола да обръща глава към нея, явно заинтригуван.

— Не мога да ви кажа, но сме напълно сигурни, че е той. Мислим също, че е жива, засега.

Блох стана от стола си, извисявайки се със седем-осем сантиметра над Сунг.

— Дилейни е приятелка на Еди. Той е много загрижен.

— Тя е и моя приятелка — каза Бил. Мускулите на челюстта му се свиваха и разпускаха.

— Тогава нека ви помогнем.

— Можем да се справим и сами.

Блох кимна пак, после се обърна и тръгна към коридора. С което ми показа, че срещата ни е приключила.

— Бил, разреши ми просто да хвърля един поглед — обади се мъжът на стола.

— Не. Никой от вас няма да се намесва. Стойте настрана и ни оставете да си вършим работата — отсече Бил и изчезна през вратата зад бюрото.

Мъжът се надигна от стола, преметна износена кожена чанта през омачканото рамо на сакото си и се приближи към мен.

— Надявах се да ме допуснат да вляза. Щяха да ме улеснят. Сега ще трябва да свърша всичко по трудния начин. И така, искате ли да намерите Дилейни?

— Чувал съм за вас, господин Флин. Казват, че сте умен мъж. А ако сте приятел на Дилейни, значи сте свестен човек по моите разбирания. Мисля, че знам къде да започнем да я търсим.

— Да, искате да ви следвам ли?

— Не, трябва ми транспорт.

Той ми подаде ръка и аз я поех. Хватката му беше необичайно силна.

— Казвам се Гейбриъл Лейк — каза. — Ловец на серийни убийци.

Бях взел такси до бюрото на ФБР в Манхатън, знаейки, че Блох ще ме чака там. Тя отвори с дистанционното вратите на джипа и аз седнах до нея, а Лейк — зад мен.

— Къде отиваме? — попита Блох.

— Тази вечер много полицейски коли са се струпали пред някакъв хотел — каза Лейк. — Също и сапьорен взвод, и федерални ченгета. Не е подаден обичайният сигнал за тревога, както когато имаме терористична заплаха, така че вероятно става дума за нещо друго, за което е било нужно да изпратят петдесет униформени, спецотряд, сапьори и ФБР. Предполагам, че е Пясъчния човек. „Грейдис Ин“ е на десетина минути от тук.

Блох включи телефона си в контакта за зареждане и започна да търси адреса в навигационната система на колата.

— Знам го този хотел — казах аз. — Бил съм там и преди.

Освен полицейските коли на паркинга имаше още две. Не бях идвал тук от онази нощ, когато срещнах Джошуа Кейн — убиеца, успял да се промъкне сред съдебните заседатели по едно от моите дела.