Съучастници

Извърна стола си към нас и ни изгледа над черните рамки на очилата си с дебели стъкла, като издаде устни напред.

— Какво обичате? — попита тя.

— Ние сме приятели на Пейдж Дилейни. Може ли да говорим с някой от дежурните агенти? Името ми е Еди Флин.

— Моля, седнете — каза тя и изчезна през страничната врата.

Не ѝ споменах, че съм адвокатът на Кари Милър, защото моментално щяха да ме изхвърлят от сградата.

Едва сега забелязах, че в чакалнята има друг човек, седнал на един от пластмасовите столове отстрани на вратата. Главата му беше наведена над коленете, което обясняваше защо не го бях видял. Докато се приближавахме към приемната, виждахме само облегалките на столовете през стъклената стена. Беше с тъмнокестенява къдрава коса и държеше ръцете си със сплетени пръсти на тила, сякаш се готвеше за аварийно кацане. Ние седнахме на двата стола от другата страна на вратата. Той изправи гръб, разтърка лице и ни огледа изпитателно.

Беше слаб и блед, с набола брада. Синята му риза и тъмният костюм сякаш бяха на много по-едър мъж, който бе преспал с тях, преди да му ги подари. Изглеждаше болнав и имах усещането, че в последно време е отслабнал много. Кафявите му очи обаче гледаха умно, без да се задържат дълго върху мен или Блох. Погледът му премина бързо и през двама ни, регистрирайки всеки детайл.

Ъгълчето на устата му помръдна, преди да заговори:

— Правилно ли чух? Вие сте приятели на Дилейни?

По акцента не можах да определя откъде е. Някъде от Източното крайбрежие, но само толкова.

— Точно така. Вие неин колега ли сте?

Не приличаше на федерален агент, освен ако не беше под прикритие.

— Бях някога — отвърна той. — А вие откъде я познавате?

— Помагала ни е по няколко случая. А веднъж спаси живота ми. Това значи много за мен.

Той кимна, но по погледа му разбрах, че не е доволен от отговора.

— Вие не сте ченге — каза той. — Но приятелката ви е била.

— Казвам се Еди Флин. Адвокат съм, а това е Блох, моята детективка.

— Къде сте служили? — попита я той.

Преди мъжът да беше успял да се представи, от вратата зад бюрото се появи един агент. Всичко в него беше чисто и изрядно. Вратовръзката, ризата, костюмът, прическата. Беше като изваден от кутия.

Той заобиколи бюрото, хвърли бегъл поглед към мъжа на стола, но не каза нищо. Приближи се към мен и протегна ръка.

— Господин Флин, аз съм специален агент Бил Сунг. Благодарни сме ви, че се отбихте, но засега нямаме какво да ви съобщим. Оценяваме вашата загриженост и ще ви уведомим, когато знаем нещо повече, но в този момент е най-добре да се приберете у дома. Нищо не можете да направите.

— Казахме си, че може да сме ви от помощ. Блох е отлична детективка. Ако ви трябват още един чифт очи…

— Не, благодаря. Репутацията на Блох говори сама за себе си, но ще се оправим.