Съучастници

Блох беше пред апартамента ѝ.

Когато Кейт ѝ отвори, Блох вдигна от пода голям телевизор с плосък екран и го внесе вътре, без да каже дума.

— Това е моят… — започна Кейт, но не беше сигурна дали иска да довърши изречението си. Спомни си за силното блъскане по стената от съседния апартамент.

Блох постави телевизора върху празната поставка.

Кейт я заобиколи, за да го огледа отблизо, и се убеди, че наистина е нейният. Беше същият модел и имаше същата драскотина в долния ляв ъгъл, където макетният нож, който бе ползвала, за да разреже кашона, бе издраскал пластмасовата рамка.

В противоположния ъгъл на телевизора имаше още нещо.

— Това кръв ли е? — попита Кейт, като посочи с пръст петната.

Блох навлажни парцал в кухнята и избърса червените следи.

— Съседът ти имаше нужда от известно убеждаване, за да си признае кражбата на телевизора. Погрижи се при следващото си излизане да заключиш вратата — каза Блох.

Едно нещо беше сигурно: Блох не беше жертва. И никога нямаше да бъде.

— Искаш ли кафе? — попита Кейт.

Усмихната, Блох свали якето си и седна на канапето.

— Разбира се. Тази вечер дават ли някой епизод на „Коломбо“?

Двете жени бяха приятелки от детството. Когато не тероризираха момчетата в квартала си в Източен Ню Джърси, се събираха в дома на Кейт, за да гледат „Коломбо“.

— Имам ги записани всичките. Искаш ли да пусна „Престъпни шевове“?

— Това беше с Ленард Нимой, нали? — попита Блох.

— Същият. Върви да вземеш салфетки и подложки за чаши.

Апартаментът на Кейт не беше много по-голям от кабинета ѝ в кантората, но тя беше маниак на тема чистота и ред. Дори най-малкият безпорядък в такова тясно пространство придаваше на жилището запуснат вид, а това я влудяваше.

— Аз ще направя кафето — каза Кейт. — Или може би предпочиташ…

— Мляко и „Орео“ — отвърна Блох и по лицата им се разляха широки усмивки при спомена за дъждовните неделни следобеди, които бяха прекарвали заедно, загърнати с одеяла на пода в дневната у Кейт, с чаши студено мляко в ръце и чинии шоколадови бисквити в скута.

След два часа, малко преди полунощ, Блох си тръгна и Кейт се залови да оглажда за последен път встъпителната си пледоария. Целта ѝ беше да насочи в друга посока гнева на съдебните заседатели. Да им обясни как всички доказателства сочат, че Кари е просто поредната жертва на Пясъчния човек — нищо повече от това. Искаше те да знаят, че клиентката ѝ е страдала и продължава да страда. Беше убедителен аргумент, но трябваше да се представи навреме.

След като нанесе някои бележки по текста с любимите си японски цветни химикалки, Кейт си изми зъбите, облече си памучна нощница и си легна. Заспа бързо.

Събуди се внезапно няколко часа по-късно. Алекса беше пуснала песен. Отначало, още сънена и на тъмно, тя не знаеше какво става.