Съучастници

Когато Ото Пелтие се бе обадил в кантората, за да им прехвърли делото, тя се бе случила на телефона. Еди беше в съда. Бе виждала Кари по телевизията и беше донякъде запозната с подробностите. Освен това нещо в изражението на тази жена ѝ се стори познато.

Преди да се обедини с Еди, Кейт бе работила като адвокат в голяма кантора. Беше страхотно начало за един млад юрист. Всичко, към което някога се бе стремила. Но твърде скоро откри, че подобно на много други неща в Америка — мечтаната кариера, мечтаната кола, мечтания стандарт на живот — реалността е твърде различна от наивните ѝ представи. Още през първата ѝ седмица един от съдружниците започна да я оглежда похотливо. По време на фирменото парти в петък следобед една от другите млади адвокатки ѝ сподели, че напуска, защото не издържала на непрестанния сексуален тормоз от страна на съдружниците и по-старшите адвокати. Кейт прекара много месеци в стискане на зъби, дълбоко поемане на дъх и неистови усилия, за да не се изживява като жертва. Но работата ѝ беше омаловажавана и ѝ бе казано по най-категоричен начин, че ако е „малко по-дружелюбна с мъжете“, перспективите ѝ за израстване ще се подобрят.

Тя напусна кантората и заведе дело срещу тях. Което разпали голямата ѝ страст: да защитава жени, жертви на дискриминация по полов признак и на сексуален тормоз на работното място. Това беше нейната мисия. А когато срещна Кари, веднага я разпозна по погледа. Беше срещала същия поглед в малкото спукано огледало в банята си. Нужни бяха усилия, за да си дадеш сметка, че се случва нещо лошо. За Кейт не беше лесно да признае пред себе си, че е станала жертва на тормоз. Това щеше да събуди сложна смесица от емоции: гняв, болка, отвращение и — което беше особено странно — чувство на вина. Тя непрекъснато се самоанализираше, докато не се убедеше, че не е направила нищо, за да насърчи подобно поведение. След като разбереше, че с нея са се отнесли несправедливо, ѝ бе нужно време, за да приеме, че това не е по нейна вина. Кари също беше жертва. Тя положително изпитваше всички тези чувства, плюс още много. Беше дълбоко наранена. И Кейт щеше да направи всичко по силите си, за да ѝ помогне.

Алекса спря звука на музиката и тя остави писалката си върху барплота.

Отначало ѝ се стори, че звукът идва от коридора, но се заслуша и установи, че е от онзи задник в съседния апартамент.

— Алекса, продължи по плейлиста. Усили звука.

Малкото ѝ жилище се изпълни с музиката на любимата ѝ певица Тейлър Суифт. Харесваше и Бионсе, но Тейлър заемаше особено място в сърцето ѝ, помагаше ѝ да мисли, докато работеше.

От съседния апартамент се чу още думкане и тя спря музиката. Беше по-силно от преди.

Този път беше по входната ѝ врата. Кейт се надигна и отиде да погледне през шпионката.