Съучастници

Пясъчния човек извади от чантата си бутилка вода, сандвич с шунка и няколко десертни блокчета. Сигурно беше изгладняла. И жадна.

Той удебели гласа си, свали го с една октава. Това му помагаше. Хората реагираха на заповедническия тон.

— Ще ти дам малко храна и вода. Ако се опиташ да излезеш, ще ти причиня болка. Разбираш ли, Кейт?

След кратка пауза чу гласа ѝ. Като някакво странно ехо, изкривено от бетонните стени на канала.

Беше оставил пролука между ръба на плочата и стената на канала. Миниатюрна пролука, може би три-четири милиметра, колкото да влиза въздух. Но не и жертвата долу да промуши дори кутрето си през нея. Най-напред трябваше да премести количката. Стъпи върху плочата и с известно усилие я избута встрани. Тръгнеше ли веднъж, вървеше лесно, но трудното бе, докато я приведеше в движение. Всяко от четирите колела издаваше при въртенето си своя мелодия от жално стържещи звуци.

На земята лежеше дълъг железен лост с кука в единия край. Той го вдигна, промуши сплескания край в процепа и започна да го клати напред-назад. Щом процепът се разшири достатъчно, вкара лоста по-навътре и напъна с все сили, като използваше стената за опора. Плочата изстърга по бетона и се премести с десетина сантиметра.

Той облегна лоста на една от колоните, после пусна водата, сандвича и десертните блокчета в тъмната дупка. Не можеше да я види. Вероятно се бе свила в противоположния ъгъл. Нямаше смисъл да я изкушава с мисли за бягство. Вдигна лоста, обърна го с куката надолу и го закачи за халката, заварена в стоманената плоча. След това без особено усилие, пристъпвайки заднешком, изтегли плочата обратно и покри изцяло канала.

Изключено беше Кейт да се измъкне от тук. Не и с допълнителната тежест отгоре.

Този път ѝ остави по-голяма пролука за дишане. Може би три сантиметра.

Пясъчния човек приклекна на пода, като се подпираше с лакти на коленете си.

— Казах на Флин, че ще те пусна, ако оправдаят Кари.

— Днес мина добре във всяко отношение. Бива го този Флин, много е добър. Просто му трябваше подходящ стимул. Делото сигурно ще приключи утре.

— Кари би трябвало да се появи, след като приключи делото, не мислиш ли? Все пак аз съм ѝ нужен.

Този път зачака отговор. Такъв не последва.

— Страх ли те е? — попита.

Кейт не отговаряше, но той чу нещо. Тихо скимтене и после:

— Страх ме е, да. Кари също се бои от теб.

Гласът ѝ отекваше странно в канала, усилен от тясното пространство и стоманения таван.

Пясъчния човек извади ножа си от кожения калъф на хълбока си.

— Дадох обещание на Флин да те пусна, ако спечели. — С ловко движение на китката той подхвърли ножа във въздуха и го хвана за острието. — И ще го изпълня. Ако спечели делото срещу Кари, ще те пусна да си ходиш. Дали ще си тръгнеш от тук с двете си очи, зависи от теб.