Съучастници

Представител на моята кантора е разговарял днес с майката на госпожа Васкес. Тъй като вече нямаме възможност да подложим тези свидетели на кръстосан разпит, категорично възразяваме срещу представянето на клетвените им показания пред съдебните заседатели.

Стоукър може да беше влечуго, но поне беше от умните влечуги. Тези двама свидетели почти сигурно бяха излъгали в показанията си.

— Чухте какво каза господин Флин. Боя се, че това е напълно основателен аргумент. Всички са свободни до девет часа утре сутринта. Погрижете се следващият ви свидетел да е на линия дотогава, господин Уайт.

Съдебните заседатели напуснаха ложата и бяха придружени до стаята си, за да си вземат чантите и палтата. Стоукър се надигна от мястото си и всички в залата станаха заедно с него.

Хари се наведе към мен и прошепна:

— Може би един-двама заседатели ще се усъмнят в госпожа Броудър. А може би не. Ти какво мислиш?

Хари заприбира бележниците и писалките си в кожената чанта, сякаш не ме бе чул.

— Какво мислиш, Хари?

— Ти пося съмнение. Повече от това не можем да направим.

Аз се приближих плътно до него, за да не ни чуе никой.

— Ще ти кажа какво мисля, Хари. Трябва да спечелим това дело заради Кейт. И аз ще направя всичко по силите си, за да стане така. Но от друга страна, клиентката ни бяга и се укрива, а по блузата ѝ е кръвта на жертвата. Може би Честър Морис и Тереза Васкес са искали да се докарат пред прокурора, за да получат обещаното. Може и да са видели нещо, но аз лично не вярвам. Госпожа Броудър… е, там може би отбелязах някоя и друга точка, но по дяволите, Хари, тази жена казва истината. Даниъл и Кари Милър са били пред къщата на семейство Нилсен в нощта на убийството.

Той замръзна, стиснал в ръце кожената чанта. Очите му бяха затворени.

— Били са. И аз като теб повярвах на Кари. А сега също съм разколебан. Не получихме пълната картина от нея, знам. Но също така знам, че нямаме избор. Трябва да спечелим това дело заради Кейт.

— В къщата е имало две малки деца… — казах аз, но не довърших мисълта си. Някои истини твърде трудно се изричат на глас.

— И какво предлагаш? Да се откажем? Да оставим Кейт в ръцете на Пясъчния човек, ако не е вече мъртва?

Исках да добавя още нещо, но видях Уайт да се приближава към нас с голям кафяв плик в ръка.

— Както ни бе наредено — каза той. — Това са телефонните разпечатки от подслушването. Никаква част от събраната информация няма да се използва в това наказателно производство.

Поех плика, счупих печата и извадих пет-шест разпечатки от телефонни разговори. Брой повиквания, номера, продължителност — всичко беше подредено в колони. Имаше защипани с кламер страници за моя телефон, както и по една за телефоните на Блох, Кейт и Хари. Определено ни бяха налазили бързо, но едва ли бяха открили нещо ценно.