Съучастници

Бизнесмени, погълнати в делови разговори; дами с торбички от „Мезон Гояр“ или „Алекзандър Маккуин“, дискретно поставени в краката им; двойки, приведени над масата и разговарящи шепнешком; и двама мъже в тъмни костюми, облегнати назад в столовете си, които изучаваха менюто, все едно беше написано от Джеймс Джойс. Двамата костюмари бяха на маса до витрината, от която се виждаше входът на заведението. И двамата подпираха главите си с една ръка, докато в другата държаха несръчно голямото подвързано с кожа меню и сякаш всеки момент щяха да го изпуснат. Прикриваха слушалките в ушите си. Федерални. Със същия успех можеха да дойдат с износени тениски и бейзболни шапки с логото на ФБР.

Бутнах входната врата и излязох на улицата. Беше пряка на Медисън авеню, някъде между Трийсета и Трийсет и пета улица. На ъгъла имаше вестникарски павилион. Взех си „Уолстрийт Джърнъл“ от купчината. Докато се бях навел, видях черен ван, паркиран на ъгъла. Зад волана беше мъж в бежов шлифер, който държеше списание „Тайм“. Прелистваше го, но вниманието му беше другаде. Платих вестника си, върнах се и засякох още един ван без прозорци отсреща през улицата със самотен мъж зад волана.

Имаше и двама мъже със светлоотразителни жилетки и каски на главите, които пиеха кафе от стиропорени чашки и разговаряха за мача на „Ню Йорк Янкис“. Никога не бях виждал строителни работници с толкова чисти ботуши, панталони с ръб и гладки розови ръце.

Когато жената с белия костюм слезе от таксито, те спряха да говорят. Тя имаше дълга неестествено руса коса. Очевидно перука. Костюмът изглеждаше копринен и под панталона ѝ се подаваха десетсантиметрови токове; само чантичката ѝ вероятно струваше повече от колата ми. Беше си сложила маска, но когато влезе в „Комодор“, усетих аромата на скъп парфюм. Заради перуката и маската ми беше трудно да я огледам добре. Явно държеше да скрие лицето си.

Изчаках няколко мига. Погледнах часовника си.

Давах им трийсет секунди. Щяха да изчакат да седне на масата и веднага да я арестуват. После Пелтие и Хари.

Човекът с шлифера внезапно загуби интерес към списание „Тайм“. Пусна го на седалката и бързо влезе в ресторанта. В същото време строителните работници захвърлиха кафетата си и го последваха, като извадиха пистолетите си. Задните врати на вана без прозорци, паркиран от отсрещната страна на улицата, се разтвориха стремително и отвътре изскочиха Бил Сунг и Дрю Уайт заедно с още двама федерални агенти.

Шмугнах се в ресторанта.

Вътре беше настанала суматоха, мъжете с каските тичаха между масите.

Жената с русата перука и маската беше вече в задната част на ресторанта и сякаш не забелязваше сцената зад себе си.

Когато я видя да се приближава, Ото стана от стола си.