Съучастници

Хитър и опитен, Уайт знаеше, че не може да изстиска от него повече нищо. Този свидетел беше свършен.

— Нямам въпроси — заяви Уайт.

Хари седна и ми прошепна:

— Не се въодушевявай много. Имаме още доста време да загубим това дело.

Стоукър погледна часовника на стената, който показваше 12:45 ч.

— Ще прекъснем, за да може съдебните заседатели да обядват. Връщаме се в два и петнайсет. Господин Уайт, стига ли ви времето, за да подготвите следващия си свидетел?

— Ще бъдем готови, господин съдия — каза Уайт. — Въпросът е дали господин Флин ще е готов.

— Ще разберем след обедната почивка — отвърна Стоукър.

Двамата с Хари си намерихме маса в ресторант „Комодор“. Аз не се храня в такива заведения. Карам на сандвичи и палачинки, приготвени вкъщи, а ако бързам — един хотдог ми върши идеална работа. Заведенията с колосани покривки и винени листи ме изнервят. Никога не знам кой прибор да ползвам и дали го държа правилно. Масата беше за четирима, в най-отдалечения ъгъл, близо до кухнята. Такива маси обикновено се пазят за клиентела, която управителят не желае да вижда в ресторанта си.

Като много нюйоркски ресторанти „Комодор“ наподобяваше луксозен бункер. Витрините бяха със силно затъмнени стъкла. На масите светеха малки лампи с абажури, а на всеки три-четири метра от тавана висяха огромни електрически крушки в индустриален стил. За някои хора това придаваше интимност на заведението. За мен означаваше невъзможност да прочета менюто. И все пак вътре миришеше на добър ресторант. Ароматът на печено месо, оваляно в дъхави билки, обикновено ми отваряше апетит. Но днес бях твърде притеснен, за да ям каквото и да било. Бях дошъл тук по работа.

Оберкелнерът ни настани на една маса и предложи вода. Обикновена или газирана? Хари каза, че ще пие бира, понеже нямал вяра на водата, и подкрепи мисълта си с цитат от комика У. К. Фийлдс:

— „Виждали ли сте какво оставя водата по тръбите?“ Избирам бирата.

Аз поисках едно пепси.

— Кога очаквате останалите?

— Скоро — каза Хари. — Междувременно, добри ли са ви стековете?

— Разбира се, веднага ще пратя сервитьора да вземе поръч…

— Просто му кажете да метне два стека на скарата. Алангле. Благодаря.

В ресторанти като този има йерархия. Класова система, която важи не само за салона и кухнята, а и за клиентите.

Оберкелнерът се усмихна така, сякаш би метнал майките ни на скарата си, и се отдалечи.

— Смяташ ли, че номерът ще мине? — попита Хари и покри скута си с колосаната салфетка.

Аз взех моята от масата и се опитах да имитирам ловкото движение с китката, което Хари бе приложил, за да разстеле неговата върху бедрата си. За малко не я изтървах на пода и реших да не рискувам и да я върна на масата.

— Трябва да мине. От нас се иска само да се доверим на ФБР.