Не можех да говоря. Не можех да мисля. Трябваше да се стегна, за да не повърна.
Хари вдигна листа от бюрото. Беше видял реакцията ми и докато четеше написаното с облещени очи, устните му се движеха, изговаряйки беззвучно думите, сякаш за да се убеди, че са истина. Листът затрепери силно в ръцете му, краката му се подгънаха и задникът му се стовари върху креслото за посетители. Ако не беше то, сигурно щеше да се пльосне на пода. Блох се наведе и прочете бележката, която вибрираше на коленете на Хари.
Тя закри лицето си с две ръце. И просто остана така. Неподвижна.
— Блох — успях да кажа аз и протегнах ръка към нея, опитвайки се да възстановя дишането си. — Блох, ще си я върнем!
Но тя не ме чу. Разтърка лицето си с длани и изхвърча от кабинета ми.
— О, боже! — Хари се прекръсти. Наведе се, сплете пръсти и започна да се моли.
Чух някакъв звук. Силни резки удари върху твърда повърхност. Успях да изляза от кабинета си, стъпвайки малко по-уверено. Вратата на дамската тоалетна беше отворена. Чух отново същото думкане, нещо хрущеше и се цепеше. Денис изтича вътре и аз я последвах. Беше застанала с гръб към кабинката, закрила устата си с ръка, и наблюдаваше Блох.
Всеки удар отнасяше поредно парче от белите фаянсови плочки на стената. Ръцете ѝ се движеха бързо, сякаш тренираше с боксова круша. В краката ѝ се бе образувала купчина отломки, а във въздуха се носеше прах.
Аз я сграбчих изотзад, блокирах ръцете ѝ и полека я отдръпнах от стената. Отначало тя се съпротивляваше и за миг си помислих, че стига да иска, лесно може да ми отмъсти за намесата. Например да смачка носа ми с тила си.
Разбира се, не го направи.
Задъхана, тя се остави да я задържа в ръцете си. Физическата близост не беше нещо, което Блох приемаше лесно. Но сега, докато кръвта ѝ кипеше, тя или не ме забелязваше, или моторът ѝ работеше на такива обороти, че не ѝ беше до мен.
Постепенно дишането ѝ се успокои и пулсът ѝ се нормализира.
Разхлабих леко хватката. Колкото да проверя дали няма да се опита да се отскубне и отново да заблъска по стената. Не се опита. Пуснах я напълно и отстъпих назад.
Денис издърпа хартиени кърпи от диспенсъра, намокри ги и започна да почиства окървавените кокалчета на ръцете ѝ.
По лявата буза на Блох се беше стекла сълза, оставяйки подобна на белег следа в прахта, покрила лицето ѝ. Денис го избърса внимателно и двете се прегърнаха.
— Какво, по дяволите, става тук? — попита Денис.
— Пясъчния човек отвлече Кейт — обадих се аз. — Не можем да кажем на никого, дори на ченгетата. Заканва се, че ако не издействаме оправдателна присъда за жена му, ще убие Кейт.
Денис затвори очи, притисна Блох до себе си и ѝ прошепна нещо.
Блох кимна и двете се отделиха една от друга. Блох подсмръкна и каза:
— Трябва да се видя с Лейк. Ще ви се обадя от колата.










