Съучастници

Застанаха на ъгъла, като се оглеждаха наоколо. Блох нямаше нужда да разучава снимката на Даниъл Милър от преписката по делото. От две години лицето му беше във всички вестници, по всички новинарски канали и сайтове. Ако го видеше, щеше да го познае, дори да се бе опитал да промени външния си вид.

— Някакви следи от него? — попита Лейк задъхан.

Двамата федерални се оглеждаха наоколо; докато си поемаха дъх, погледите им минаваха по лицата на пешеходците. Семейни двойки се разхождаха, хванати за ръка, мъже в костюми крачеха с маршова стъпка по тротоара, няколко души бягаха за здраве, две жени се връщаха от фитнес по анцузи и разговаряха оживено — обичайна картина от кипящия живот на Манхатън.

— Я по-добре да нагледаме свидетелката. Оставих партньора ми да я пази — каза възрастният, като се приближи до Блох. Имаше посивяла коса, тънки устни и проницателни очи.

— По дяволите! — изруга Лейк.

Сградата на Лилиан Паркър беше отсреща. За миг цялото им внимание се фокусира върху нея.

Движението се бе поразредило заради червения светофар на пешеходната пътека леко вдясно. Пред тях все още имаше няколко коли, които им пречеха да пресекат улицата. На отсрещния тротоар беше застанала жена с бебешка количка и разговаряше с мъжа до себе си — с жълто яке и бейзболна шапка. Нещо в него привлече вниманието на Блох. Двамата като че ли не се познаваха, но водеха учтив, макар и леко насилен разговор. Мъжът носеше синя хирургическа маска. Много хора в града бяха с такива маски, за да се пазят от ковид или от отработените газове на колите. Лейк тръгна към пешеходната пътека. Федералните го последваха. По-възрастният агент, който се представи като Мигс, беше останал без дъх. Блох реши да върви с него.

Лейк и двамата федерални продължаваха да оглеждат лицата на минувачите.

Блох наблюдаваше мъжа с жълтото яке.

Светофарът за пешеходци превключи на зелено. Почти едновременно с това цифровият часовник започна да отброява секундите на зелената светлина. Това бе моментът, в който Лейк също извърна рязко глава към мъжа в жълто.

Блох усети прилива на адреналин като иглички по върховете на пръстите си. Тя вече се потеше от слънцето и дишаше тежко. Но при вида на мъжа с жълтото яке застана нащрек. На излизане от апартамента бе поставила револвера си в кобура и сега усети как ръката ѝ сама бръкна под якето.

Мъжът вдигна лявата си ръка и дръпна надолу ципа на своето яке.

Дъхът ѝ се спря в гърлото, когато видя другата му ръка да посяга към бебешката количка.

Погледът на Лейк не се спря на него, но той усети друг чифт очи върху себе си.