Съучастници

Това основно включваше подсилване на шасито, предавателния вал и всички елементи на окачването, за да поемат мощта на новоинсталирания 6-цилиндров V-образен двигател с два турбокомпресора. Всичко останало по колата си беше същото, така че като настъпеше педала, челюстта на пътника до нея увисваше, а гръбнакът му се залепваше за облегалката.

— Каква кола караш? — поинтересува се тя.

— Ами синя — отвърна Лейк.

Очертаваше се трудна седмица. С джипа на Блох се насочиха към „Трайбека“. Лейк бе предложил да почнат от там.

— Какво има в „Трайбека“? — попита тя.

— Там е апартаментът на Лилиан Паркър. Искам да го огледам.

— Защо точно нейния?

— Заради свидетелката, която ще даде показания. Честър Морис е мъртъв. Остава Тереза Васкес, която е видяла мъж и жена да се навъртат около сградата на Лилиан вечерта преди убийството ѝ. А също и свидетелката по случая „Нилсен“, но още не съм готов да отида в къщата на убитото семейство. Пясъчния човек ще дебне тези свидетелки, тъй че може да е в района. Това е първата причина. Причина номер две: трябва да огледам лично местопрестъплението, да придобия по-добра представа що за човек е той.

— Съставяш му профил? — попита Блох, докато се вливаше в трафика. — Не каза ли самият ти, че методите на ФБР за залавяне на серийни убийци са изцяло погрешни?

Той ѝ се усмихна от съседната седалка или поне изкриви устни в гримаса, наподобяваща усмивка.

— Има най-различни школи по отношение на психологическото профилиране и поведенческите особености на рецидивистите. Аз си имам своя.

— Чувала ли си за Джордж Метески, Лудия бомбаджия?

Блох кимна и зави вляво. Цялата област на познанието, свързана с профилирането на извършителите на жестоки престъпления, и общественият интерес към тази дисциплина имаха за родоначалник един мъж с двуреден костюм. Това беше първият случай на профилиране на престъпник. Цитираше се като пример повече от шейсет години, а обстоятелствата по него продължаваха да интригуват тези, които изследват моделите на серийните престъпления.

— Знаеш историята, която разправят на лекциите по криминална психология. Истинската обаче е по-интересна. През ноември хиляда деветстотин и четиресета година на перваза на един прозорец в електрическата компания „Кон Едисън“ била открита бомба, завита в лист хартия, на който пишело, че „Кон Едисън“ са мошеници. Била подписана с инициалите Ф. П. Друга бомба била открита в близост до електроцентралата през септември четиресет и първа. През декември същата година в полицията се получило писмо от Ф. П. с уверения, че няма да залага повече бомби, докато трае войната, понеже бил патриот, но след това щял да принуди „Кон Едисън“ да си платят за „подлите дела“.