Съучастници

Поглеждайки зад гърба му, Пясъчния човек забеляза две празни бутилки от „Джак Даниълс“ на пода. Долови мириса на уиски в дъха му.

— Последна възможност да си тръгнеш — каза Дюран и направи още една крачка към Пясъчния човек, който стоеше напълно неподвижен. — Тръгни си сам или ще те изнесат…

Не довърши заканата си. Долната му челюст увисна и очите му се разшириха, докато поглеждаше надолу.

Ръката на Пясъчния човек беше протегната напред и стискаше нож за дране на животни. Острието не се виждаше, само дръжката, която се допираше до мускулестия корем на Дюран.

— Знаете ли какво е дамаска стомана, господин Дюран? — попита той.

Художникът не отговори. Беше спрял да диша. Гледаше корема си, а на лицето му беше изписан див ужас.

— Казват, че била толкова остра, че човек дори не усещал разреза.

Той направи крачка назад и извади ножа от корема на Дюран. От раната бликна черна кръв. Дишането му се възстанови, но не за дълго.

Пясъчния човек застана леко разкрачен, със свити колене, и замахна нагоре с ножа като боксьор, който нанася ъперкът. Острието трябваше да се плъзне под брадичката на Дюран, да се вреже в небцето му и да се забие в мозъка му, предизвиквайки мигновена смърт, преди да е успял да извика.

Чу се звук, от който кожата му настръхна. Пронизителен, стържещ, пращящ звук. Последван от тропането на изкъртени зъби, падащи като градушка върху дюшемето.

Тялото на художника рухна внезапно, изтръгвайки заседналия нож от ръцете на Пясъчния човек. Той се наведе, настъпи с крак челото на Дюран и издърпа ножа от лицето му, където беше попаднал. Избърса го в анцуга му, после огледа острието. Гланцът по метала се бе поизтрил, но характерното преливане на цветовете се виждаше ясно. Сякаш някой беше смесил сребро със син мрамор, за да се получи това наслояване на синкави и бели вълнички. Не беше дамаска стомана, но със сигурност много добра имитация. Той прибра ножа и погледна мъртвеца на пода.

Хвана го за глезените и го помъкна към банята. После заобиколи трупа откъм гърба, повдигна го за косата в седнало положение и скръсти ръцете му на гърдите. Накрая се изправи и го преметна във ваната.

Докато миеше ръцете си на мивката, Пясъчния човек си тананикаше позната мелодия.

Избърса се с кърпата и пристъпи до прозореца. Отсрещната сграда се виждаше идеално. Придърпа единствения стол в стаята, за да се настани удобно, докато гледа отвисоко Манхатън.

Тереза Васкес беше съседка на покойната Лилиан Паркър. От мястото, където беше седнал, той можеше да я наблюдава, както и Лилиан предишната година. Васкес щеше да умре днес. Още не беше решил точно кога, но щеше да му се представи възможност. Не можеше да поеме риска тя да свидетелства срещу Кари относно убийството на Лилиан Паркър.