Съучастници

— Къде? — попита Дилейни, очаквайки сигналът да е постъпил от автокъща в Суринам, от агенция за наемане на частни самолети в Колумбия или от магазин в Ел Салвадор. Беше сигурна, че Милър е напуснал страната и сега се укрива в някое затънтено място, максимално далече от обсега на ФБР.

— Пясъчния човек току-що е платил с „Американ Експрес“ в „Грейдис Ин“ в Куинс.

Паркингът пред „Грейдис Ин“ беше пълен с полицейски коли. Включени фарове, мигащи сини и червени лампи и дори лъчи на прожектори осветяваха мястото, което грееше като на Четвърти юли. Тя и преди бе идвала в хотела, издирвайки серийния убиец Джошуа Кейн, който бе настанен тук като съдебен заседател. Сградата ѝ се стори още по-жалка съборетина от предишния път.

Дилейни спря колата си до някакво старо комби с четири спаднали гуми. На паркинга имаше още един автомобил с гражданска регистрация — „Тойота“. Слава богу, хотелът изглеждаше почти празен, та ако Пясъчния човек се опиташе да се прави на интересен, вероятността да пострадат невинни хора беше малка. Пред входа бяха застанали трийсетина полицаи с автомати и гладкоцевни пушки, готови за стрелба.

Бил Сунг изведе отвътре човек с черен панталон, бяла риза и черна жилетка. Вероятно беше дежурният рецепционист. Зад тях вървеше жена на петдесетина години по анцуг, препасана с престилка — единствената чистачка, от която се нуждаеше хотел с толкова малко гости. Един от униформените придружи рецепциониста и жената до вана на спецотряда и им помогна да се качат в него.

— Той тук ли е? — попита Дилейни с мрачен глас. По всичко личеше, че са го изпуснали.

— Том, дежурният на рецепцията, казва, че е наел стая преди четиресет и няколко минути. Оставил раницата си и отишъл да вечеря.

— В стаята си ли я е оставил?

— Не, на рецепцията при него — каза Бил.

— Той ли е бил? Милър?

Стомахът ѝ беше на топка от напрежение. Само това им трябваше сега — крадец, задигнал кредитните карти на Милър. Надяваше се да е Пясъчния човек.

— Имат ли запис от камерите?

— Техните камери са свързани с видеокасетофон, който от пет години е повреден и няма кой да им го оправи, а не могат да си позволят нова система. Тъй че няма запис. Рецепционистът го описа в общи линии и съответства като възраст и ръст.

— Показахте ли му снимка на Милър?

— Да. Смята, че може би е той. Носел бейзболна шапка. Нямаме представа как Милър е променил вида си за една година. Но не се бой, той е.

— Използвал е „Американ Експрес“ и ни е оставил бележка. Хайде, трябва да отцепим района — каза Бил, като подаде на Дилейни прозрачен плик за веществени доказателства, в който имаше формуляр за регистрация.

После я хвана за ръката, внимателно я обърна кръгом и я поведе настрани от сградата.

Отзад бяха написани две думи.