Съучастници

Тя сигурно щеше да оцелее в тази буря, ако Ото просто бе оставил делото да се развива по естествения си път. Кари бе написала дневника си така, че да хвърли вината изцяло върху Даниъл, ако не се смяташе последната част. Беше го предупредила да не се намесва. Когато той уби Честър Морис и агентката, Кари вече знаеше, че Ото е извън контрол. Затова побягна. Боеше се, че може да направи още някоя грешка. И той я направи, оставяйки онази капачка от спринцовка със слюнката си по нея в жилището на Кейт Брукс.

Чувстваше известна вина, че е измислила любовната афера на Даниъл със Стейси Нилсен. Както и че умело е вкарала Ото в картината на убийствата. Но тя знаеше, че макар да го е предала, той няма да я обвини, докато дава показания. Толкова много я обичаше, че беше готов да пожертва себе си заради нея. Докато живееше с Даниъл, Ото я ревнуваше безумно. Никога не ѝ го призна, но тя видя насладата, с която преряза гърлото му. После взе часовника „Панерай“, който бе подарила на Даниъл, и я помоли да го сложи на ръката му. Тя го направи. Подаръкът ѝ всъщност беше за него.

Онзи частен детектив, Лейк, бе убил Ото. В известен смисъл ѝ направи услуга. Ако Ото беше заловен жив, винаги съществуваше риск да размисли и да каже на ФБР истината за нея. Сега беше мъртъв и истината никога нямаше да излезе наяве.

След като плати на адвокатската фирма и ФБР спря да наблюдава банковите сметки на Даниъл, Кари остана с тринайсет милиона чиста печалба. Ето това се наричаше свобода.

— Заповядайте — каза стюардесата, като ѝ подаде нова чаша шампанско.

Кари отпи от нея, сложи си слушалките и натисна плей бутона на лаптопа си, за да си догледа филма.

Беше стигнала до любимата си част.

Мичъм седеше върху пъна в тъмното и наблюдаваше жертвите си вътре в къщата. Беше силен и безстрашен. Не просто наблюдаваше жената и децата, които се готвеше да убие, а дори им изнасяше серенада.

Кари се облегна назад и със слабия си фалцетен глас тихо запя в тон с мелодията:

— Отпускам сеее, отпускам сеее в твоите вееечни обяяятия…

Лейк седеше на малката кухненска маса в скромното си жилище. Нямаше спомен за трийсетте преки, които бе изминал пеша на връщане от библиотеката. Не бе в състояние да мисли за нищо друго освен за Кари Милър, за това как тя бе изиграла Еди, Кейт, Хари, Блох, ФБР и накрая дори любовника си Ото Пелтие.

Кракът му потропваше ритмично по пода. Вторачен в мобилния телефон на масата, той се опитваше да успокои дишането си. Една убийца се бе изплъзнала на правосъдието. И донякъде самият той беше допуснал това да се случи.

Взе телефона и набра Еди. Адвокатът отговори.

— Здрасти, аз съм… — каза Лейк.

— Добре ли си? Да не си загубил чека?

Лейк отвори уста да заговори, поколеба се. Устните му помръднаха, но не намираше верните думи.