Съучастници

След тях се движеше електрическа кола, която караше мъж с дълга брада. После домакиня от предградията в седан, която се поклащаше в такт с музиката от радиото, барабанеше с ръце по волана и си припяваше.

Камарото беше твърде назад, за да различи кой го кара. Но беше единствената възможна опашка, при това малко вероятна. Федералните не преследваха заподозрени с коли, които си личаха от километър.

След като се качи на магистралата, единият от джиповете и домакинята изостанаха назад. Електричката и другият джип се отклониха в различни посоки на детелината, но камарото продължи след него.

Тази кола беше толкова мощна, че като нищо можеше да го догони, но който и да я караше, не бързаше да натиска педала. Вътре имаше поне двама души, и двамата мъже. Шофьорът беше по-възрастен.

Той настъпи газта, остави камарото далече назад и отби от магистралата по шосето към Кони Айланд и изоставеното депо. Паркира отпред, угаси двигателя и отвори багажника. Извади раницата, разкопча я и извади пистолет, който пъхна в колана на панталона си. После извади и сигналната факла, закопча раницата и я преметна през рамо, затвори багажника и се затича към заключената порта. Вече беше до вратата на депото, когато чу камарото да се задава с голяма скорост.

Отключи, влезе вътре и бързо пристъпи към канала. Ниското ноемврийско слънце се процеждаше през фибростъклото на тавана. Коси слънчеви лъчи обливаха депото в оранжево сияние.

Много скоро вътре щеше да стане още по-светло.

Чувалите с пясък и количката с инструменти бяха все така върху капака на канала, точно както ги беше оставил. Трябваше да действа бързо, затова изрита чувалите от стоманената плоча, засили количката и я изтъркаля встрани. Вдигна лоста, мушна го в процепа между плочата и бетона, докато се отвори половин метър пролука.

Захвърли лоста и в този момент чу как вратата зад него се разтвори с трясък.

Нямаше време за още бензин.

Вече беше тук и знаеше какво се иска. Миризмата, която се носеше от канала, му показваше, че е като буре с барут.

Обърна се с лице към вратата и отвъртя капачката на факлата.

— Не мърдай! — чу се глас.

Един от онези ярки слънчеви лъчи се падаше между него и вратата. Беше на десетина метра разстояние, но той трябваше да наклони глава, за да разбере чий е гласът.

Блох застана под слънчевия лъч, насочи оръжието си към него и повтори:

Факлата в ръката му гореше бясно.

— Не мърдай! — кресна отново Блох.

Само тя беше въоръжена. И несъмнено беше добра с това оръжие. Той чу и друг звук.

През следващите няколко секунди направи много пресмятания. Имаше само един полезен ход.

Да метне факлата в канала.

Запалването на бензиновите пари щеше да предизвика експлозия, вероятно да подхвърли стоманената плоча във въздуха.