Съучастници

Столът за клиентката ни в края на масата беше празен.

Беше малко след девет сутринта. Не бях спал два дни, а Дрю Уайт се готвеше да изнесе представление в нашия малък театър.

— Народът призовава Ото Пелтие — обяви той.

Хари отвори нова страница на адвокатския си бележник и драсна с автоматичната писалка, за да разпише перото.

Съдебните заседатели си падаха по Ото. Костюмът, прическата, мъжествената физика — всичко говореше за богатство и авторитет. Ото беше човекът, в чиито думи щяха да се вслушат.

Той се закле с ръка върху Библията и седна с позволението на съдия Стоукър.

— Господин Пелтие, как се запознахте с Даниъл Милър?

— Моята кантора обслужва елитна клиентела, господин Уайт, по всякакви въпроси на управление на активи, данъчно законодателство, доверителни фондове, завещания и наследства. Господин Милър беше успешен мениджър на хедж фонд, бивш борсов посредник. Голяма част от нашите клиенти работят на Уолстрийт, така че той се обърна към нас по нечия препоръка.

— По едно време представлявахте Кари Милър по това дело. Как се запознахте с нея?

Той прочисти гърлото си и започна:

— Запознах се с Кари, когато Даниъл ми я представи като своя годеница. Искаше да се погрижи тя да бъде финансово осигурена чрез подялба на собствеността върху част от имуществото му. Аз го посъветвах, че би било разумно да сключат предбрачно споразумение, като и двамата се съгласиха. Съставих споразумението и реализирах подялбата на активите.

— Господин Пелтие, в един момент обвиняемата Кари Милър е потърсила от вас съвет по отношение на съпруга си, нали?

— Точно така — отвърна той.

Хари поклати глава неодобрително.

Това беше пропусната възможност. Ако Ото беше малко по-съобразителен, би могъл да развие отговора си, обрисувайки Кари като загрижена невинна партньорка. Дръпнах стола си назад; и четирите крака изстъргаха по пода. Звукът привлече вниманието на Пелтие и той погледна към мен. Аз му хвърлих гневен поглед. Той извърна лице.

Този театър демонстрира и един от най-големите пороци на човешкия род — малодушието.

— Съдебните заседатели са имали възможност да прочетат дневниците на Кари Милър, които е оставила на съхранение в кабинета ви, така че само им кажете накратко вашите впечатления от тези дневници.

— Те обрисуват мислите и чувствата ѝ по онова време. Разговорът ѝ с мен е правдиво предаден, ако не ме лъже паметта…

Пелтие искаше да добави още нещо, виждах как погледът му се измества към ложата на журито, езикът му овлажни устните. Отвори уста…

— Благодаря ви — прекъсна го Уайт, преди да е имал възможност да каже нещо от полза за защитата.