Съучастници

— Искаш ли да дойда с теб?

— Не, ще се оправя. Имаш ли нещо против да ме изчакаш, докато свърша?

— Няма проблем, хлапе. Ще те наглеждам.

Слязох от колата, загърнах се в палтото си и тръгнах към онази част на парка, която се намираше под надлеза за Манхатънския мост. Беше добре поддържана и облагородена, особено откакто откриха фериботната връзка с Манхатън. По това време на денонощието в парка нямаше много хора. Тук-там по някой бягащ за здраве или старец с куче. Паркът излизаше на Ийст Ривър и имаше площадка с парапет, надвесена над водата. Светлините на манхатънските небостъргачи блещукаха, отразени в набръчканата повърхност на реката.

Опрях се с гръб на парапета, пъхнах ръце в джобовете на палтото си, за да ги стопля, и наблюдавах алеите, които водеха насам.

Отляво се приближаваше възрастна двойка с кученце на каишка. Спряха се при един от телескопите, насочен към Манхатън, и мъжът започна да рови за монети в джобовете си, но се отказа и двамата ме подминаха.

Изчаках доста след уречения час за срещата ми с Кари. С всяка изминала минута тревогата ми нарастваше. Беше ми студено и се боях, че напразно съм поел този риск. Извадих телефона си и натиснах последния набран номер.

Кари отговори веднага.

— Съжалявам — каза тя. — Още не знам дали мога да ти се доверя.

— Няма как да разбереш, ако не ми дадеш шанс. Просто ела на срещата. Още съм тук. Чакам те.

— Не знаеш какво съм направила.

В първия момент не можах да отговоря. Тя ми беше нужна и обикновено успявах да убедя хората да ми се доверят. Имаше причина Кари да се колебае. И тя беше, че не знаех всичко. Предполагах, че ми е спестила някои неща, но сега вече бях сигурен. И имах достатъчно добра представа какво криеше.

— Знам повече, отколкото си даваш сметка. И съм още на телефона, готов да ти помогна. Понеже каквото и да се е случило, не мисля, че си лош човек, Кари. Хората правят ужасни грешки, но си остават добри по душа. Една грешка не бива да определя изцяло нечий живот.

— Е, добре. Виждаш ли телескопа?

Огледах се да проверя дали някой не ме наблюдава. Не виждах Кари, но тя сигурно вече беше дошла тук. Насочих вниманието си към телескопа.

— Под него има кръгъл парапет, който го заобикаля отвсякъде. Под основата на телескопа съм скрила нещо.

Отидох до там. Наистина в основата имаше малка черна книжка.

— Дневникът ми. Останалата част от него. Прочети го. И ако след това още си съгласен да ми помогнеш, ще ти се доверя.

Отворих дневника и зачетох, докато крачех обратно към колата. Когато стигнах до мустанга, вече знаех защо Кари е побягнала.

И онези парченца от мозайката, за които още не бях сигурен, изведнъж си дойдоха на мястото. Празнотите бяха попълнени. За пръв път разполагах с истинската история или с по-голямата ѝ част. Останалото можех да си добавя сам.