Съучастници

— Господин Пелтие, можехте да си спестите много време, ако просто бяхте честен с нас. Така или иначе щяхме да разберем, ако бяхме поели случая.

— Разбира се, но на този етап вече щеше да е късно. Щяхте да сте ангажирани с делото и да сте вписани в съдебните протоколи като защитник на обвиняемата.

— Нещо не разбирам — обади се Денис. — От това, че прокуратурата разполага с някакви ваши стари документи, не следва, че не можете да представлявате Кари Милър.

— От факта, че документите са в прокуратурата, произтича една последица — каза Пелтие.

Аз веднага се досетих каква е тя.

— Не можете повече да сте неин адвокат. Изобщо не можете да бъдете адвокат по това дело.

Пелтие въздъхна дълбоко.

— Кари Милър ви е споделила подозренията си, че съпругът ѝ е сериен убиец. Което ви прави основен свидетел на обвинението.

Пелтие ни следваше с мерцедеса си, докато излизахме от Манхатън с кремавия гранд чероки на Блох. Трафикът по обед не беше толкова натоварен и големият джип препускаше по асфалта. Хари седеше отпред до Блох, за да можем двамата с Кейт да спорим на задната седалка. След четиресет и пет минути се качихме на скоростното шосе, водещо до източния край на Лонг Айланд. Ниското ноемврийско слънце беше скрито зад облаци с цвят на ламарина. Застудяваше, но не беше чак за палто.

— Мисля, че Кари е просто една от жертвите му. За мен е важно да покажем истината на света. Да ѝ помогнем да бъде чута. Аз ѝ вярвам. Мисля, че и ти ще ѝ повярваш.

— Ще говоря с нея, но ако не ме убеди, че е невинна, си тръгваме. Съгласна ли си?

— Знаеш, че нормалните адвокати не постъпват по този начин, нали?

— Ако някой ми признае какво е извършил, нямам проблем да го представлявам. Ще разкажа историята му пред съда и ще поискам справедлива присъда. Понякога това е само пробация, друг път им пожелавам всичко най-хубаво в затвора. Всеки прави грешки и е добре да си ги признае, но аз отдавна съм решил за себе си да не се нагърбвам с отговорността, че съм върнал опасен престъпник на улицата.

— Не си ти този, който решава това, а съдебните заседатели. Всеки има право на защита, така работи системата…

Макар да практикуваше право сравнително отскоро, Кейт се беше утвърдила като страхотен адвокат. След още няколко години щеше да бъде най-добрата, но още не бе получавала ритник в корема.

— Системата може да бъде манипулирана. Обикновено от нас, адвокатите. Виж, казах вече, че ще разговарям с Кари Милър. Ако реша, че говори истината, ще поемем случая.

— Понякога не те разбирам — обади се Кейт, извърнала глава към прозореца.

Надявах се никога да не ме разбере. В съдебната система адвокатите бяхме тези с превръзка на очите, а не статуите на Темида, извисяваща се над съдилищата с меч в едната ръка и везни в другата.