Съучастници

Но е и рискована, защото може да ги подтикне да намразят адвоката вместо свидетеля.

— Нямаме време — казах аз на Хари. — Трябва да приключим колкото се може по-бързо, заради Кейт.

Еди Фелсън, мошеникът от филма „Играчът на билярд“, играеше най-добре, когато не цепеше косъма с изчисления на ъгли и проценти на успеха. Когато се хвърляше срещу противника дръзко и безразсъдно, никой не можеше да му се опре.

— Мога ли да взема лист хартия и да ползвам писалката ти?

Хари откъсна лист от бележника си и ми подаде писалката. Аз написах на листа няколко думи и го обърнах към него. Той прочете написаното и се усмихна.

Влизаме в битка. Дръзко и безразсъдно.

Когато станах от мястото си за кръстосания разпит на Джонсън, писалката на Хари беше в ръката ми. Красива вещ. С яркозелен корпус и златно перо. Германска марка автоматични писалки, прочути със своята надеждност. И здравина. Точно каквато ми трябваше. Стисках я в ръката си, сякаш животът ми зависеше от нея.

— Професор Джонсън, вие завеждате криминалистичната лаборатория на Южната съдебна област на щата Ню Йорк, нали така? — попитах аз.

— Може ли да се приближа до свидетеля?

Съдия Стоукър кимна.

— Професоре — започнах аз, — наблюдавал съм ви да давате показания преди години, но до днес така и не ми се удаде случай да се запозная лично с вас. За мен е удоволствие.

Пристъпих към него и му подадох ръка.

Джонсън се усмихна, понадигна се от мястото си и се ръкувахме набързо. Когато седна, на лицето му беше изписано облекчение. Уайт го бе подготвял усилено за това дело и най-вероятно ме беше описал като някакъв кръвожаден тигър, който ще къса живо месо от него. Явно започваше да си мисли, че ще мине много по-леко. Засега това ме устройваше. Исках го спокоен. Отпуснат.

— Професоре, вие сте анализирали петната по блузата на моята клиентка. А открихте ли по плата нейно ДНК?

Той се облегна назад, кръстоса дългите си крака и скръсти ръце в скута си. Очевидно беше подготвен за този въпрос. Номерът бе да отговори така, че да не прозвучи репетирано или неискрено.

— Щеше да има ДНК на вашата клиентка върху блузата, ако е била носена. ДНК от пот може лесно да попие в плата. Изпирането на дрехата обаче може да е отстранило ДНК-то ѝ.

— Не, кръв се премахва от памук много по-трудно, отколкото пот. Оставя упорити петна, като оцветява самите влакна, понякога завинаги. Донякъде като червеното вино.

— Разбирам. А ако моята клиентка никога не е обличала тази блуза, по нея също не би имало нейна ДНК, нали?

— Не сте я изследвал за нейно ДНК, нали?

Той се усмихна на съдебните заседатели и даде отговора си:

— Не, не би имало смисъл, ако е минала през перална машина, както в случая.