Съучастници

Бръкна под якето си и изведнъж пред лицето на Лейк се появи ръката ѝ с огромен револвер, насочен в главата на горилата. „Магнум 500“ е оръжие с такива размери и мощ, че появата му във всякакви ситуации предизвиква особено драматичен ефект.

— Това достатъчно едро ли е за теб? — попита Блох. — Документите. Нямам време за глупости. Вече знаеш какво търсим, защото твоят клиент ти се е обадил още когато го посетихме. Намери ги.

— И какво ще направи тя? Ще го застреля ли?

— Главата на приятеля ти е колкото баскетболна топка. Не мисля, че би пропуснала да я уцели и от петнайсет метра — каза Лейк.

— Няма да го застрелям — заяви Блох, като разпери дланта, с която стискаше дръжката на револвера.

Без да вади показалеца си от халката на спусъка, тя ловко завъртя магнума и го хвана за цевта. Оръжието ѝ вече беше чук.

Блох замахна и стовари дръжката върху китката на Луната. Великанът моментално пусна Лейк и огромната му уста се отвори да поеме въздух, докато със здравата ръка притискаше ранената до корема си. Отстъпи крачка назад, но се препъна и се стовари по гръб на пода.

— Започваш да ме нервираш — каза Блох. — Един ковашки чук тежи около килограм. Този револвер е две кила и половина. Ако не ни дадеш веднага документите, ще счупя и другата ръка на приятеля ти. След което ще забия главата ти в задника му.

В тона на Блох имаше нещо, което определено достигна до съзнанието на Бънзън.

Столът му изскърца шумно, той се наведе напред и се изправи на крака, после с енергична крачка се приближи до един от шкафовете. Издърпа чекмеджето и започна да рови в папките вътре, прехвърляйки ги бързо с върховете на пръстите си.

— Ако извадиш пистолет от това чекмедже, в стената ти ще се появи огромна дупка. Само че преди това куршумът ще мине през теб и шкафа — предупреди го Блох.

Пръстите на Бънзън се спряха за момент, после продължиха да се движат чевръсто. Той измъкна от чекмеджето тънка синя папка и я подаде на Лейк.

Лейк я отвори. Вътре имаше само няколко страници. Наемен договор с нечетлив подпис и банково удостоверение. И двете бяха на едно и също име — „Шорлайн Лимитед“.

— Това ли е всичко? — попита Лейк.

— Това е, което имаме.

— Върши работа — каза Блох.

Лейк седна в джипа с папката в ръце и Блох запали двигателя. Той прелисти документите, намери това, което търсеше, и започна да въвежда текст в търсачката на телефона си.

— Според базата данни на Комисията по ценни книжа и борси „Шорлайн Лимитед“ прилича на нещо като куха фирма. Тя никога не е подавала счетоводни отчети — каза Лейк. — Директор е Даниъл Милър, дотук без изненади. Чакай, има и адрес на управление, но това не е домашният адрес на Милър.