Съучастници

Уайт се извърна към съдебните заседатели и бавно, с тържествуващ тон повтори отговора, след което каза:

— Благодаря ви, свободен сте.

— Един момент, господин съдия, ние имаме въпроси към този свидетел — обади се Хари, после се извърна към мен и прошепна: — Как искаш да подходя?

Двамата с Хари вече бяхме обсъдили стратегията. Има много начини да бъде сразен един свидетел и много различни тактики, които могат да се приложат по отношение на експерти като Климптън с голям опит в съдебните дела.

— Онова за третото лице, което уж удържало жертвата, го извади от зоната му на комфорт — казах аз.

— Съгласен. Значи или го млатим като Джо Фрейзър, или го бъзикаме като Лари Дейвид. Аз залагам на второто.

— Абсолютно, скъсай го от бъзик.

Хари грабна адвокатския бележник и автоматичната си писалка, заобиколи масата на защитата и се изправи срещу свидетеля, сияйно усмихнат.

Кръстосаните разпити са като дребните измами на карти. Нужен е верният стил за съответния обект. Първата опция с такъв като Климптън беше да му се нахвърлим като Джо Фрейзър — легендарен боксьор с убийствен удар, който приклещваше противника си в ъгъла. Боксьорите използват ринга и пространството между себе си и противника по различни начини. Анджело Дънди, самият той легендарен треньор, някога беше казал, че Али обичал да се боксира в стая, Тайсън — в килер, а Фрейзър — в телефонна кабина. Стилът „Фрейзър“ при кръстосания разпит означаваше от самото начало да натикаш свидетеля в ъгъла и да го бомбардираш с трудни въпроси един след друг с надеждата, че някой от тях ще го нокаутира.

Хари реши да използва стила на Лари Дейвид.

— Доктор Климптън — каза той, като наместваше очилата си, — преди да започнем, позволете ми да ви благодаря за показанията и за почтителното отношение, което проявихте не само към жертвите, а и към техните семейства. Знам, че днес тук изпълнявате професионалния си дълг, но вашият ентусиазъм, колкото и да е похвален сам по себе си, ви е подвел. Нека да поправим тези грешки. Един момент, позволете да погледна бележките си…

— Докторе, вие заявихте за протокола, че ако не броим травмите в областта на очите, по жените жертви са открити само по една-две прободни рани в корема или в гърдите, нали така?

Свидетелите, които са вещи лица, са минавали многократно по този път. Те знаят, че трябва да отговарят кратко и ясно. Без подробности и спекулации. Колкото повече говорят, толкова повече шанс дават на защитата да се хване за думите им и да започне да ги стрива на малки парченца без смисъл и стойност.

— Както Лилиан Паркър, така и Пени Джоунс са имали единични прободни рани в гърдите, нали?

— И тези рани са се оказали смъртоносни?

— Да, бих казал, че смъртта е била мигновена.