Съучастници

Той е поел ужасен риск, като е…

— Не! — прекъсна го Блох. В гласа ѝ се долавяше раздразнение.

— По-полека, да обмислим внимателно нещата.

— Не мога по-полека. Той ми отне приятелката. Трябва да действаме бързо. Ти каза и нещо друго за тази къща.

— О, че е трябвало да мине през главния вход, което е сериозен риск за…

— Това е — кимна Блох, излезе от стаята и заслиза бързо по стълбите.

— Кое? Какво имаш предвид? — попита той.

Блох не отговори; тя вече беше в кухнята и изчакваше Лейк да я настигне.

— Ако трябваше ти да проникнеш в тази къща, как би го направил?

— Единственият възможен начин е през глав…

Лейк замръзна на място.

Но Блох не го слушаше. Тя вече говореше по телефона с Еди.

— Господин Флин, желаете ли да изнесете встъпителната си пледоария сега, или ще я отложите за по-късно? — попита съдия Стоукър.

В съдебната зала се възцари тишина. След ромона от гласове, изпратил пледоарията на Уайт, и въпроса на Стоукър към мен мълчанието беше всепроникващо като желе. Някакво плътно нищо, което изпълваше въздуха. Пълно отсъствие на звук. Или поне така ми се струваше.

Главата ми щеше да се пръсне, хиляди проблеми се блъскаха с грохот в мозъка ми.

— Еди, така не помагаме на Кейт. Стани и се обърни към заседателите — прошепна Хари.

— И какво да им кажа?

— Просто повтори онова, което ни прочете Кейт.

Станах, отпих продължително от чашата с вода и я оставих обратно на масата. Токовете на обувките ми отекваха като удари на барабан по пода и звукът изпълваше бездната от тишина. Погледнах надолу и видях, че се намирам в центъра на залата с лице към ложата на журито. Вляво от мен беше съдията, вдясно — всички останали. Огледах едно по едно лицата на съдебните заседатели. Някои от тях като Етел Горман не криеха отвращението си. То беше изписано върху стиснатите ѝ устни и малките ѝ като топлийки черни очи.

— Обвинението ще говори надълго и нашироко за жертвите в това дело — започнах аз. — И правилно. Работата на господин Уайт е да направи така, че в тази зала да се чуе гласът на мъртвите. Да ги остави да се изкажат чрез него. И да ви посочи убиеца им. Дами и господа, обвинението е изправено пред два проблема. Първият е, че човекът, убил тези хора, не се намира в залата. Той е още някъде там, на свобода. Продължава да отнема човешки животи. И нито ФБР, нито нюйоркската полиция са в състояние да го заловят. Те рядко са били подлагани на такъв обществен натиск да изправят един престъпник пред правосъдието. Но понеже не са се справили със задачата си, ви предлагат съпругата му като заместител. Ще чуете доказателствата на обвинението срещу Кари Милър, но те всъщност са доказателства срещу нейния съпруг Даниъл Милър. Нищо не свързва Кари Милър с тези убийства. Нищо не доказва, че е знаела, че съпругът ѝ е убиец.